Грешки на съзнанието

Навярно сте чували за оптически илюзии, като тази: Как ви се струват тези две линии? Едната не изглежда ли по-дълга от другата? Дали наистина е така? Ако вече сте виждали тази картина ще се сетите че това е илюзията на Мюлер - Лайер. Подобни илюзии се дължат на нашите визуални очаквания, т. е. ние очакваме двете линии да са с различна дължина поради това че едната е завършена с обърнати стрелки на вън (по-дългата), а другата е с обърнати стрелки на вътре (по късата), но ако ги измерим ще установим че те са с еднаква дължина.

Тези илюзии са забавни и интересни, обаче по-малко известен факт е че ние допускаме когнитивни (мисловни) грешки, подобни на оптичните.

Един от начините да ги предотвратим е да знаем за тях и да умеем, чрез наблюдение да ги забелязване първо в другите, а после и в себе си.

Но преди това да стане нека, Ви споделя някои от тези грешки, които съм допускал.

Преди известно време новинарските емисии бяха изпълнени с новини за катастрофи по пътищата и загинали хора. Тогава първото което ми дойде на ум са колко са неуредени пътищата и на какви ли не лоши шофьори се дава книжка днес. Не след дълго ми се наложи, да пътувам за друг град с лек автомобил. Бях притеснен, уплашен и изнервен преди пътуването, очаквах да видя поне две три катастрофи по пътя или аз ад не катастрофирам, но за мой късмет, по пътя си не видях нито една катастрофа.

Оказва се че статистически катастрофите не се случват толкова често и не са норма, както си бях внушил от гледането на толкова много новини на тази тема. Самата картина на преобърната кола по телевизията може да Ви кара да мислите за опасност и временно светът да ви се струва по-опасен. Често повтарящите се новини за катастрофи, политически скандали и т.н. давани по телевизията и писани във вестниците доста често изкривяват нашите възприятия за действителността.

Една друга грешка, която можем да наблюдаваме е как хората правят прибързани заключения за действителността и за себе си, като се позовават само на житейския си опит и на малко наброй доказателства.

Така например, „Когато бях млад и впечатлителен” смятах, че отличният ми успех от университета и придобитите ми познания, ще ми дадат стабилна и сигурна работа, но нищо от това не се случи. Фактите които не бях взел под внимание бяха много: Броят на младите хора които емигрират трябваше да ми подскаже нещо; Икономическата криза; Нямах представа за пазара на търсенето и предлагането в моята професия; Постоянното увеличаване на пенсионната възраст, която прави труда на младите ненужен. Така стана като разчитах само на личния си опит.

Ние имаме нуждата, да потвърждаваме нашите впечатления, идеи, мисли и възприятия, независимо дали са верни или грешни. Така превръщаме нашите лични впечатления и опитност в 100%-това истина и почти не се позоваваме на фактите край нас.

Последния пример който искам да Ви дам е свързан с автоматичните мисли, които има всеки един от нас. Например когато се сблъскаме с голям и труден учебник несъзнателно можем да си помислим много неща: „Аз не съм толкова умен”; „Няма да се справя” и т.н., а нашата реакция е да оставим учебника и да не го прочетем.

В тези случай ние се лишаваме от нещо което можем да добием или постигнем само заради самите себе си.

 

В заключение бих казал че когнитивните грешки са толкова много, че не биха могли де се изброят. За да ги минимизираме ние трябва да знаем за тях, да можем да ги открием първо извън себе си и накрая да забележим, какви са нашите грешки.