Опорни точки за работа със стари хора

I

Начало на процеса на стареене

Остаряването е процес, който започва след ранната зрялост т. е. след 35/40 години. Характерно за него е че се проявява различно у всеки. При едни първо започва да оредява косата, при други се наблюдават здравословни проблеми – затлъстяване, сърдечни проблеми и т. н. След 65 години тези промени вече са очевидни. Много важен фактор в процеса на стареене е начинът на живот, който водим. Здравословния начин на живот може да намали физическото проявление на старостта. Например редовното ходене или тичане в парка или гората могат значително да подобрят работата на сърцето, да ни предпазят от затлъстяване и да подобрят съня ни. Все фактори свързани със стареенето.

Нервно-психични промени през старостта

Основна и най-драматична промяна търпи нервната система на старият човек. С настъпването на старостта тя започва да деградира. С напредването на възрастта настъпват промени в паметта, мисленето и емоционалността.

Драстична промяна настъпва в обема и възможностите на работната памет. Старият човек трудно си спомня събитията от изминалите няколко дни. Паметта им сякаш се простира от вчера до утре, но пък спомените от тяхното детство са непокътнати. Те могат да си спомнят стихотворение или песен, която са научили например в първи клас. Възможно обяснение на това е, че най-късно в мозъка се разрушават тези неврони, които са най-стари и най-здрави.

Около 65 години и след това настъпват промени в мисленето и интелигентността. Съотношението между флуидната (логическата) и кристализирана (натрупания опит) интелигентност вече е категорично в полза на втората. Старите хора вече не са способни винаги да мислят логично, но са натрупали голям житейски опит. При някои стари хора може да се наблюдава промяна, как те използват категориите по различен начин от обичайния.

Промени в емоционалността

Променя се и емоционалността. През последния етап от живота идва време човек да се пенсионира. Настъпват промени в семейството напр. овдовяване, както и мисли за смъртта. Тези житейски събития могат да водят след себе си тъга и разочарование, но и примирение.

Промените в старостта могат да са нежелани и негативни, но от нас зависи как ще ги възприемем.

II.

 Теоретични гледни точки към старостта

Теорията на Ерик Ериксън

Може би първите теоретични познания за старостта ни дава Ерик Ериксън. Той е психоаналитик, който доразработва идеите на Зигмунд Фройд, създателят на психоанализата.

Ерискън смята, че през различните житейски периоди човек се сблъсква с кризи, които противопоставят две възможности. Той пише, че кризата на старостта противопоставя интегритета срещу отчаянието. По този начин старият човек може да желае да предаде своя опит на по-младите от него и по този начина да постигне интегритет и да остави следа или пък да се предаде на отчаянието и мислите за края на живота си.

Старите хора често са заети с оценка на житейския си път. Когато той е изживян добре, старите хора се примиряват с него (интегритет) и със себе си, но когато те са допуснали много грешки те изпадат в отчаяние, защото времето е недостатъчно да ги поправят.

Други теории

Други теории ни разкриват различни характеристики на старостта. Например учени са наблюдавали голям брой американски мъже на възраст между 55 и 84 години. Те са извели пет типа на остаряване.

1.     Конструктивен стил на остаряване – той се характеризира с добра самооценка, увереност в себе си и спокойствие. В живота това са онези хора, за които можем да кажем че са симпатични дядовци.

2.  

Зависим стил на остаряване – този стил прилича на първия, но тук старият човек е напълно зависим от близките си. Тези хора са добре интегрирани но пасивни и насочени към получаване на помощ. Този тип можем да оприличим на дядото или бабата в люлеещия се стол.

3.     Отбранителен стил на остаряване -  характерни за този вид остаряване са отчаянието и страхът от остаряване и прикриването му чрез всякаква външна активност.

4.     Агресивно-обвиняващ стил на остаряване – този тип остаряващи търсят причина за намалените си възможности в околните. Затова те обвиняват, сърдят се и т. н.

5.    

Самообвиняващ се стил на остаряване – този стил на остаряване е подобен на предходния, но обвиненията са насочени към себе си. Тези хора изпитват отчаяние, самосъжаление и депресия.

Робърт Пек смята, че конфликта по Ериксън между интегритета и отчаянието се  състои от три отчетливи задачи:

1.     Диференцияция на егото срещи свръх ангажираност с трудовата роля - след пенсиониране старите хора би било добре да се преориентират от кариерата си в други занимания.

2.     Надскачане на тялото срещу свръх ангажираност с него -  това ще рече, че старите хора трябва да компенсират намалените си физически възможностти, като насочат вниманието си към положителна познавателна и емоционална нагласа.

3.     Надскачане на егото срещу свръх ангажираност с него – тази задача се изразява в конструктивното изправяне пред въпроса за смъртта. Оставянето на следа след себе си – децата и внуците, опита, колекциите, написаното от стария човек му дава спокойствието, че ще остане в паметта на близките и другите хора.

Реминисценции и преглед на живота

Има още безброй теории за старостта, но сега искам да се спра на реминисценциите и прегледа на живота. Ако общуваме със стар човек веднага ще забележим, че често той си припомня случки от младостта си.

Стратегията да се използват реминисценциите (разказване на истории за събития и хора от миналото и споделянето на мислите и чувствата свързани с тях) и прегледа на живота (преразглеждането на миналите преживявания и тяхното значение с цел по-голямо разбиране на себе си) е често използвана от много психолози и психотерапевти които се занимават със стари хора.

III

Обект и предмет на грижите за старите хора

И така от по-горе приведените теоретични положения можем да определим следните положения:

1.     Обектът на възрастовата психология са хората преминаващи през различните етапи от живота си до края им. От там обектът на психологическите грижи през старостта са хората на възраст на или над 65 години.

2.     Предмета на възрастовата психология е свързан с психичните промени през различните житейски периоди, следователно предметът свързан с психологическите грижи за старите хора се състои в промяната на тяхната психика.

Хипотези

От това следват следните хипотези:

1.     С настъпването на старостта настъпват необратими промени в когнитивното функциониране, т. е. спад в областите на когнитивно развитие, който е необратим и неизбежен и не може да се контролира.

2.     Старите хора са стереотипизирани негативно от обществото и себе си, но този стереотип може да бъде преобърнат.

Цел

Всеки професионалист работещ със стари хора може сам да изгради свои хипотези и цел за особеностите на своята практика. Тук представям моето виждане свързано с този въпрос.

Цел: Да се подпомогнат старите хора психологически, с цел подобряване на начина им на живот.

Опорни точки или по скоро задачи

1.     Да се засили мотивацията за споделяне на чувствата, историите и преживяванията на старите хора както с психолога, така и един с друг.

2.     Да се насърчи приемането на чувствата им и тяхното осмисляне и асимилиране.

3.     Да се насърчат реминисценциите им и прегледа на живота

4.     Да се промени автоматичния стереотип у старите хора, за непотребност, болест и немощ

5.     Да се създаде стереотип у старите хора, за потребност и мъдрост.

6.     Да се разкрият техните ресурси за осмисляне (интегритет) на живота им.

7.     Да се създаде фокус върху това което старите хора могат да променят.

 

      Препоръчителна литература:

1.     Г. Маджаров., Промяна на психиката с възрастта. София 2016 г.

2.     Лора Е. Бърк., Изследване на развитието през жизнения цикъл.  Дилок 2012 г.