Детската рисунка

I.

Начало на детската рисунка

Децата могат да рисуват по различни причини. По-малките рисуват защото им доставя удоволствие да оставят знаци върху хартията, а понякога заменят хартията със стените, подовете, масата вкъщи. Докато по-големите рисуват защото създават един символичен свят в който те имат контрол, който свят е невъзможен в реалния живот.

Историята на детската рисунка датира още от началото на човечеството, докато нейното значение е забелязано през XIX век. Обяснението за значението на детската рисунка е свързано с нагоните и формата на тяхното удовлетворение. Психолозите смятат, че нагоните пораждат  желания и импулси неприемливи за Аз-а или съзнателната страна на детето, затова те биват изтласкани или по друг начин казано подтиснати и забравени, те се преместват от съзнанието в безсъзнаваното. Тези подтиснати спомени могат да се завърнат в съзнанието, като придобият приемлива форма за съзнанието, тя често е метафорична т. е. детската рисунка, фантазията на детето или пък сънищата му.

Значение за развитието

Терапията чрез рисунката се основава на идеята, че когато детето е насърчено да изрази своите чувства и вярвания в рисунката, това може да има развиващ ефект. Тази терапия включва четири цели:

Самопознание. Рисунката дава възможност на детето да разбере своите чувства и да преодолее объркаността си. Това е в пълна сила за децата които не могат да изразят словесно своите чувства и мисли, а тяхното изразяване в рисунката е особено подходящо.

Катарзис. Идеята за катарзисния ефект (терапевтично освобождаване на емоции или напрежения) в детската рисунка е че, проектираните в детската рисунка чувства и конфликти имат терапевтичен ефект. Например дете което е изразило своята злоба и враждебност, към своя по-малък брат или сестра в рисунката си, успява да се освободи от напрежението.

Комуникацията. Тя отразява ситуациите в които, децата не желаят да говорят за своите чувства. Децата не винаги намират думи за да говорят на теми които са им неудобни или непознати. Често се случва така че на деца които им е забранявано да говорят, започват да се изразяват по-добре чрез рисуването.

Умение. Това означава, че когато детето се научи да изобразява определени преживявания в рисунката, то ще придобие опит, който ще му помогне да постигне контрол върху тях.

II.

В работата на психолога детската рисунка има следните предимства: На първо място катарзисния ефект, за който вече бе писано. На второ място е факта че защитите на детето се заобикалят по този начин и процесът протича като игра, което прави детската рисунка подходящ метод. Трето създадени са стандартни проективни методики (голяма част от тях са рисувателни), които имат структурирани ръководства даващи им надеждност.

III.

Когато детето рисува то проектира своите чувства, радости, тревоги, това за което не намира думи да изкаже и т. н.. Говорейки родителят с детето си за неговата рисунка може вместо да анализира и да поправя, да се опита да разбере какво иска да му каже неговото дете с рисунката си.

Източници:

1. Р. Стаматов. Детска психология. Пловдив 2000