Психологично влияние върху живота на старите хора

I

Всяко поколение е поставено пред задачата само да научи уроците на живота. Много малка част от опита на по-възрастните може да бъде предаден на новото поколение.

Често в ежедневието си забелязваме колко старите хора се различават от юношите, двадесет годишните от четиридесет годишните и т. н. Поколенческите разлики от една страна са свързани с промените в средата т. е. нуждите пред които ни поставя живота, като работа (търсене и практикуване), промени в технологиите за добиване на ресурси, комуникация и забавление. От друга страна разликата се изразява в разбирането ни за култура. Тя може да се различава през призмата на поколенията, както и на различните народи. Така за едни дадена култура е приемлива, а за други е напълно „луда”. В този дух стои въпроса дали съществува отчуждение между поколенията?

Със сигурност разликите между поколенията са оправдани, но дали е оправдано да говорим, че старите хора нямат нужда от младите, юношите например.

Една причина да мислим така се състои в автоматичното стериотипизиране на старите хора като немощни и безполезни. Сама по себе си идеята, че старите хора трябва да се подготвят за смъртта и в техния живот няма място за веселие и жизненост е неадекватна и зла. В този дух създаването на връзки между отдалечените поколения може да бъде градивно.

Старите хора могат да научат от младото поколение нови начини на комуникация, нови технологии, да намерят нови занимания и т. н., а младежите могат да се възползват от натрупаната мъдрост на стария човек.

II

Едно от схващанията за интелигентността е, че тя бива флуидна (нашата способност да разсъждаваме логично) и кристализирана (натрупаната мъдрост с времето). С порастването флуидната интелигентност достига своя връх на тридесет години, след което постепенно се понижава, докато кристализираната интелигентност е ниска в началото на живота и се увеличава, през старостта тя е най-голяма.

Въпреки това старият човек има нужда да поддържа своята интелигентност както кристализирана, така и флуидна. Чрез помощта на по-младите възрастният човек може да се усъвършенства интелектуално.

Освен това възрастните ни родители имат нужда, да знаят че са изживели живота си както трябва. Обаче не винаги се оказва така. Затова хората които са изживели живота си пълноценно в старостта са удовлетворени, а тези които са допускали много грешки или са претърпели големи загуби са по-предразположени да развият напр. депресия в старостта си. Когато се насърчи старият човек да разказва за своето минало е възможно да настъпи преосмисляне на живота и приемането му.

III

Тук в този материал искам, да споделя с Вас моето виждане какви конкретно могат да бъдат психологичните интервенции които да подобрят и повлияят на психичния живот на стария човек.

На първо място поставям разговора свързан с преглед на живота и реминисцентното мислене. Когато старият човек е насърчен да говори за своето минало, да интегрира личната си история със историческите събития от неговото минало, да разказва за загубите и възходите в живота си, той/тя започват да преосмислят своите нагласи, поведения, нещастия и загуби, приемайки ги по рационално и оптимистично. Говоренето за техните чувства, които са преживели им помага да се себе изразяват.

Важно е да се подчертае, че въпросите отправяни към тях би било добре, 

 да са леко нестандартни, а не обичайни като „Как сте днес”, а например „За какво си мислите в

момента”, „За какво ви идва първо на ум да говорим”, „Какво се случи от последната ни среща до днес”.

Възможно е прегледа на живота да бъде провокиран от изображение, предмет или мелодия.

Друго средство с което можем да провокираме старият човек да говори за себе са игрите от типа „Аз се казвам… и Аз съм…”. В нея запитания трябва да съобщи своето име и да назове едно качество с първата буква от името си. С това се постига себеизследване на собствените ресурси (качества). Други словесни техники са „Вълшебния магазин”, където психологът се превръща в продавач търгуващ с ценности и качества, а старият човек може да си купи ценност от която се нуждае в замяна на ценност която има в излишък. Целта тук е изследване на ценностите. Методът „Матрьошка” е свързан със себеразкриването. Той се изпълнява с матрьошка (стара руска кукла, която съдържа в себе си по-малки свои копия). На човека се казва, че човек прилича на матрьошка т. е. има част която показва, и много други части които или частично или изцяло пази за себе си, след това е приканен да говори за своите маски (същности).  Смяна на ролите е психодраматична техника свързана с емпатията и изслушването. Създателят ѝ я описва по следния начин:

Среща на двама: очи в очи, лице в лице.

И когато си близо, ще взема очите ти

и ще ги поставя вместо моите,

а ти ще вземеш моите очи

и ще ги поставиш вместо твоите

и тогава аз ще те погледна през твоите очи,

а ти ще ме погледнеш през моите.

                                             Дж. Л. Морено      

Полезен реквизит при работа със стари хора са всички материали предизвикващи асоциации, например метафорично-асоциативните карти.

На последно място, но не по важност поставям писането и рисунките на старите хора. Правенето на различни неща създаване на мелодични ритми, правенето на скулптури от хартия (оригами) и каквато и да е друга дейност е в полза на стария човек.

 

В заключение мога да кажа, че старите хора не са обречени на самота и изолация, а дългът на по-младите поколения е да се грижи за това.